Техническите възможности непрекъснато се развиват и все още не може да се предвиди какви нови видове дезинформация и нов потенциал за злоупотреба ще възникнат. Ето само няколко актуални примера:
Фалшиви политически твърдения
Например през 2016 г. се разпространи невярно твърдение, че ФБР обвинява Хилари Клинтън в изтриване на лични имейли. Това доведе до широко разпространени спекулации и политически спорове. (Източник: The Washington Post – „Истинската история зад този фалшив агент на ФБР и заговорът за да се обвини Хилари Клинтън“, 2017 г.)
Clickbait /Примамка за кликване и сензационни заглавия
Широко разпространени са историите със сензационни заглавия, които често не отразяват действителното съдържание. Пример може да бъде преувеличено здравно твърдение, което има за цел да привлече вниманието, но не се основава на научен факт. Това се случи особено по време на пандемията от корона вирус и карантините. (Източник: BBC News – „Примамка за кликване и въздействие: как академичните среди са били хакнати“, 2017 г.)
Манипулирани изображения и видеоклипове
През 2018 г. имаше случаи на фалшиви снимки, представени като доказателство за определени събития. Един пример беше манипулирано изображение, което трябваше да показва бежански скандал. Разпространението на манипулирани изображения и видеоклипове усложнява надеждността на тези медии като проверен източник. (Източник: The Guardian – „Манипулирани изображения на скандал с насилие над деца в Германия се разпространяват в социалните медии“, 2018 г)
Теории на конспирацията
Добре известен пример е теорията на конспирацията за кацането на Луната, която твърди, че кацането на Аполо на Луната през 1969 г. е било инсценирано. Тази теория е подкрепяна от различни групи, въпреки че е научно опровергана. Тази област също се увеличи значително. (Източник: НАСА – „Кацане на Луната“, и т.н.)
Слухове в социалните медии
Природните бедствия често са придружени от слухове. След урагана Катрина през 2005 г. например се разпространи фалшив слух, че диви животни са избягали от местния зоопарк и са причинили хаос. Това често се случва с бясна скорост, особено в социалните медии. (Източник: Snopes – „Животните в зоопарка Катрина“, 2005 г.)
Deepfakes
С усъвършенстваната технология може да се създават deepfakes, при които се използва изкуствен интелект за създаване на реалистични видеоклипове или аудио файлове. Те карат хората да казват или правят неща, които всъщност никога не са казвали или правили. (Източник: https://afd–ban.de/ Пример за изкуствено създадена реч на канцлера Олаф Шолц относно процедура за забрана на AfD.)
Тези примери са исторически по своята същност и новите случаи изискват индивидуален преглед. Препоръчително е да получавате актуални новини от доверени новинарски източници и винаги да сте критични към информацията, разпространявана чрез социални медии или други канали.